Любете си майките …

АзС нож на гърлото ли ви принудиха да гледате „Дякон Левски“, та така яростно ни заливате с жлъчта си … По същия начин ли казвате на децата си, че картините, които ви рисуват са грозни? Осъзнавате ли, че с поведението си убивате и малкото останало желание у българинъТ, да прави нещо с любов за родината и народа си … Continue reading

Мъжки топки в парламента – дали

 

.I.

Господин Борисов!

Казвам се Ивелин, син съм на Петър, внук на Върбан, на четиридесет лета, от Силистра, и в качеството си на пълноправен гражданин на Република България, ще ви задам няколко въпроса, на които не държа да отговаряте, а просто се сетете …

С какво служителят на КАТ, превърнал се в медийна звезда през последните дни е заслужил пенсията, която щедрата ни държава ще му отреди – с анархията и хилядите жертви по пътищата, през време на вярната му служба, или с подкупите, които е прибирал, възпрепятствайки закона?

Не е ли редно, уличените в корупция бюджетни служители, да се обричат на социална пенсия до края на дните си, без да се вземат в предвид показателите за формирането й? Не е ли редно, тези престъпници да са обект на пълна данъчна ревизия, с адекватни на резултатите мерки?

Не е ли унизително за държавността, началникът на престъпника да се изправя пред камерите, и гледайки като пръднал в градския транспорт, да мънка под Continue reading

Щастие – цена на едро в България …

щастиеГосподин премиер, Дами и Господа управляващи! Казвам се Ивелин, син съм на Петър, внук на Върбан, на четиридесет лета, от Силистра, и ви моля да четете внимателно, защото това, което ще напиша, е сходно с онова, за което ушите на голияТ цар са останали глухи …

Много се чудех, как да ви поднеса това, което напира в гърдите ми, но след като се сетих как приближени до правителството ви депутати, наричат колегите си помияри, от трибуната на Народното събрание, мисълта ми потече като река, в която може да се удавите, освен ако главите ви не са дървени. И да, няма да споменавам имената ви, защото ми се повръща от тях …

Това, което ме накара да посегна към перото, бе един въпрос, зададен към не знам кого, на една от пресконференциите в изборната нощ. Мастит депутат се чудеше, в какво го обвиняват всички хулещи го от година, и дали някой щял да му се извини …. искреността и почудата в тона, с който говореше, ме накараха дъъъъъъъъъъъъъъълго да мисля, защото и аз съм го сиктирдосвал. Като всеки добър и разумен човек, изпитах вина и съжаление, които се опитах да анализирам, хортувайки със съвестта си …. осъзнах, че аз, включае суверенъТ и неговите деца, сме едни жестоки хора, които обвиняват своите народни избраници в щастие. Да уважаеми, народът ви, ви обвинява в щастие – няколкостотин щастливци, под прицелъТ на своя нещастен народ. Жестоко е да бъдеш мразен, защото си щастлив, освен ако цената на твоето щастие, не е заплатена с нещастието на цял един народ …. 

Помните ли клетвата, която положихте пред конституцията в Народното събрание, помните ли я?

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“ 

Кажете ми, как се ръководите от интересите на българския народ, след като той линее и гасне като лоена свещица, докато вие и челядта ви, благоденствате и се плодите? Каква е цената на вашето щастие, каква е цената на вашия успех, от какво се лишихте, какво пожертвахте, кажете, суверенъТ има право да знае това, след като искате да ви се извинява?  Continue reading

Това, което премълчавах …

RetrospekciqИзмина повече от година, от последната ми публикация тук. Събитията в живота ми течаха като водите на тихияТ бял Дунав – мътни до черно, влачещи утайки от човешки лайна … Поради съображения, продиктувани от характера ми, реших да греба тихомълком срещу течението(с отворена уста), без да споделям неволите си тук … и сега нямам желание да го правя, но ще го сторя заради правдата и човеците, които срещнах по пътя трънлив, и защото доброто, и злото, трябва да се бележат, така както се бележат дърветата в гората, за да не се губят тези, които минават през нея …

Ще започна от там където спрях – писмото до Борисов. Като човек уважаващ словото, и вярващ в неговата сила, се постарах да изпратя въпросното до всичките ни депутати, пръцкащи из кулоарите на родния и европейски парламент, с изключение на тези, които не бяха счели за необходимо да предоставят адрес за контакт в сайта на Народното събрание(десетина души от шайките на мишока с очилцата, и на онзи проскубан сокол), наред с това уважих и водещите български медии, както и около петдесетина такива журналисти(сърбят ме пръстите да им изпиша имената). Continue reading

Отворено писмо

масГосподин Борисов,

обръщам се към вас, но искам всички народни избраници от България, да отворят хубаво сетивата си за думите ми, защото Аз съм един от тези, които ви овластиха, за да ни служите. Казвам се Ивелин, син съм на Петър и внук на Върбан. Роден съм преди 39 години в Силистра. Обичам силно родината и народа си, и още по-силно мразя тези, които ги предават, а се наричат българи. Аз съм един от милионите, избрали да останат в България. Милионите, които четвърт век се опитват да оцелеят в страната на чудесата. Страна, в която свиневъди и електротехници придобиват национални активи за стотици милиони, инженери и ченгета стават топбанкери, хора с килийно образование, заемат постове по всички нива на държавната администрация, докато други, инвестирали в образование, минават за неудачници, които щом избягат зад граница, успяват да се реализират. Continue reading

Да успееш в България… VI

45345752Новият морков се поклащаше примамливо, виснал от върха на тоягата, а аз като инатливо добиче го следвах. Програмите на Агенцията за хората с увреждания, бяха в пъти по-достъпни и прозрачни, и най-вече не принуждаваха кандидатите да регистрират предварително свое предприятие(фирма), което при провал на проекта се превръщаше в пасив за участника – актив за бюджета и статистиката.

Захвърлих доскорошните ядове зад гърба си и яхнах новата надежда с мисълта, че няма да ми се налага да громя други ветрени мелници. Continue reading

Да успееш в България… V

Докато Ревматоидния артрит поразяваше тялото ми, сградата на Бюрото по труда в Силистра, се радваше на голям основен ремонт, който личеше, че ще продължи дълго. Това ме притесняваше, защото прекрасно знаех как служителите изпълняват служебните си задължения в условия на безпорядък.

Занизаха се месеци през, които комуникацията с манекените, се водеше отново с рамене. Continue reading

Да успееш в България… IV

След броени дни ще положа тридесет и третия си подпис в Бюрото по труда, и ми се ще да споделя впечатленията от това мое дълготрайно сътрудничество с Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика. Преди дружбата ми с въпросното ведомство си мислех, че държавния апарат полага грижи, за безработните в България, съдейки от медийните изяви на разни служители, че дори и министри, които спрягаха имена на разни оперативни програми. Истината се оказа друга!

Continue reading

Да успееш в България… III

64646751След като попаднах в грижовната прегръдка на Бюрото по труда  в родния си град, почувствах сигурността и спокойствието, които би излъчвал Давид в скута на Голиат. Здравословното състояние и топящите ми се спестявания, налагаха своевременно да се възползвам от привилегиите на  внасяните до скоро от мен(и работодатели) здравни осигуровки. Continue reading

Да успееш в България… II

ALIM0418По една щастлива случайност, контактите и дългогодишния опит  в туризма,  ми помогнаха да си намеря работа като готвач в една бивша  резиденция на Тодор Живков. Работеше се от сряда до неделя, като се спеше там. Пътувах с междуградски автобус и слизах на един разклон, от където ме вземаха, в началото с джип, а после с каруца.

Continue reading