Когато успявах да бодна мръвка на някой купон, се появяваше тя и безцеремонно завираше език в устата ми, като с това заявяваше на всички апетитни парчета, че съм на диета. После караше съквартирантите ми да се чувстват неудобно, настанявайки се удобно в леглото ми… Притежаваше невинна детска красота, пред която немееха мъже и жени… Всички си мислеха, че я чукам, защото ходеше до магазина пред общежитието, облечена в мои дрехи(понякога боксерки и тениска). Модната ми линия респектираше тези, който искаха да окачат скалпа й на коланите си и настървяваше колежките хвърлили ми око… Надявам се днес да е щастлива, казваше се, Ани…
Това, което ще ви разкажа се случи на времето, когато за добро или зло, топките ми надделяваха над разума, лишавайки ме от онези вътрешни борби и терзания, с които в днешни дни се боря.
Парадоксално или не, днес в деня, на който се навършват 15 години от раждането на овцата Доли, наш народен избраник се изплю за пореден път в лицето на България с уверението, че го прави срещу уроки! След днешното искане за спиране на правата за обслужване на летище София, пред европейския парламент, Антония Първанова не остави и капчица съмнение, относно чистоплътността на своето поведение. 
За мен тя бе поредната любопитна жена, търсеща виртуална авантюра във Facebook. Приех поканата й за приятелство, без да предполагам, че един ден тялото й ще изстива бавно във фризер насред моя дом.